Четката за зъби е неизменна част от ежедневието ни. Но знаем ли каква еволюция е претърпяла, за да стане такава, каквато я познаваме днес?
Произходът на първите пособия за почистване на устната кухина с функционалност подобна на четка за зъби според някои изследвания датират от ерата на египтяните, около 3000 г. пр.н.е. Първите открития са станали в различни египетски гробници. В тях са намерени клонки с формата на молив с върхове, меки на допир. Смята се, че тези малки пръчици са били използвани за почистване на зъбите.
Много подобен пример на тези египетски средства за почистване откриваме и в ислямския свят: т. нар. мисвак, изобретение, което се използва и до днес. Прави се от клоните на растението арак. Дъвчейки пръчиците, кората се ожулва и се стига до вътрешността им, която съдържа флуорид и по този начин зъбите се почистват и избелват.
В литературата има сведения, че първата поява на концепция за четката за зъби, датира от 15-ти век, около 1498 година, в Китай. Специално създадена за императрицата на Китай, тази първа четка за зъби е била направена от ръчно извличане на четина от диви свине. След това четината се захващала на дръжки направени от кост или бамбук.
Англичанинът Уилям Адис слага началото на първото масово производство на четки за зъби през 1780 г. Подобно на китайската четка, той използва снопчета от свински косми, които залепя в предварително пробити отвори на костна дръжка. През 1857 г. американецът Уодсуърд получава първия патент за четка за зъби в Америка. Въпреки това до 1885 г. в САЩ няма масово производство на четки за зъби. До 1938 г. като компонент на четката за зъби се ползва само животинския косъм.
Едва след това, когато фирмата DuPont открива синтетичния найлон започва да се произвежда четка за зъби със синтетични влакна, подобна на тези в наши дни, наречена „чудодейната четка“. Благодарение на найлоновите влакна, идват и предимствата й – изсъхва бързо, като по този начин елиминира проблема с появата на бактерии и заедно с това намалява риска от инфекции. В същото време новият материал прави четката едновременно твърда и гъвкава, следователно по-ефективна за използване. Твърдостта на допира й обаче също така причинявал понякога наранявания на венците, но едва през 1950 г. успяват да направят четка за зъби с по-меки нишки.
По късно през 1961 г. се появява и първата електрическа четка за зъби. Тази новост продължава да има своите променливи поради постоянния технологичен напредък. През последните десетилетия четката за зъби вече не претърпява много промени във формата и концепцията, но има постоянни подобрения в дизайна, в допълнение към създаването на множество адаптации на продукта, подходящ за специфични ситуации.
